21.05.2008 г., 0:13

Към съкилийниците

1.5K 0 3

Подтикват ме към престъпление,

а аз се дърпам и не ща!

От последното си провинение,

поука взех - да не греша!

 

 

Но ме молят пак да сбъркам

съкилийниците дяволити,

но черното аз още търкам

от ръцете си протрити!

 

 

Затуй сега те нека бягат,

а аз оставам да лежа!

Куфар няма те да стягат,

но греховете им тежат!

 

 

© Милица Игнатова Всички права запазени

Активен конкурс: На село остават 3 дни за участие + още 2 конкурса
Участвай

Коментари

Коментари

  • Вълчо бате, не спирай да пишеш и да радваш..."девойчето" че ако вземеш да спреш може и да я стегне...критическата Боже какво доживях?!!!

    Миличка, а ти си пиши както си знаеш и както си можеш - ясно е, че всеки ден шедьоври не се раждат, а тази ДРУГАРКА си я сложи... нали знаеш къде?!
  • Човек е устроен така, че все нещо да му тежи. Хубавото е, че можем да си изберем какво да е то...или поне какво да не е
  • Само така.

Избор на редактора

Не продават любов

mspasov29

Не продават любов. Вече питах. Обикалях безброй магазини. Аз менюто им цяло изчитах – само сирене, х...

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Измоли ме за вечност!

Vedrin

Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...