21.05.2008 г., 0:13

Към съкилийниците

1.4K 0 3

Подтикват ме към престъпление,

а аз се дърпам и не ща!

От последното си провинение,

поука взех - да не греша!

 

 

Но ме молят пак да сбъркам

съкилийниците дяволити,

но черното аз още търкам

от ръцете си протрити!

 

 

Затуй сега те нека бягат,

а аз оставам да лежа!

Куфар няма те да стягат,

но греховете им тежат!

 

 

© Милица Игнатова Всички права запазени

Активен конкурс: Повярвай в магията остават 10 дни за участие
Участвай

Коментари

Коментари

  • Вълчо бате, не спирай да пишеш и да радваш..."девойчето" че ако вземеш да спреш може и да я стегне...критическата Боже какво доживях?!!!

    Миличка, а ти си пиши както си знаеш и както си можеш - ясно е, че всеки ден шедьоври не се раждат, а тази ДРУГАРКА си я сложи... нали знаеш къде?!
  • Човек е устроен така, че все нещо да му тежи. Хубавото е, че можем да си изберем какво да е то...или поне какво да не е
  • Само така.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Измоли ме за вечност!

Vedrin

Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...

Не се забравя

mspasov29

Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е дала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е...

На моя син

Пламена_Кръстева

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...