21.05.2008 г., 9:12

Дали ще дойде циганското лято...

1.2K 0 31

Дали ще дойде циганското лято

на нашата жадувана любов?

Разгаря се пожарът във сърцата

и всичко придобива смисъл нов.

 

Дали ще тичаме опиянени

и паднем във прегръдка от лъчи,

задъхани от щедра споделеност,

която като химн ще зазвучи?...

 

Дали и този миг ще си замине,

превърнал се във късен послеслов?

Не ме е страх от приказната зима

на спомена за нашата любов...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ах,Феичке...само ти го умееш така...
    Благодаря ти за този стих
  • Колко нежно и феерично си го казала-като теб е този стих,миличка ми Вилдан!Понякога си те препрочитам, за да ми стане хубаво на душичката,защото умееш да "осветяваш", ако мога така да се изразя,душичките на тези,които те четат и да им стане красиво и топло!Светъл и топъл ден и на теб желая!
  • ех,колко е пастелно и диво,и невъздържано красиво
  • Дали ще дойде циганското лято
    на нашата жадувана любов?

    Да бъде!!! Чудесен стих, мила Феичка, отново!!!
    С много обич!
  • Дали ще тичаме опиянени
    и паднем във прегръдка от лъчи,
    задъхани от щедра споделеност

    много готино нещо си ти!
    Поздрави за хубавия стих!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...