Дали ще дойде циганското лято
на нашата жадувана любов?
Разгаря се пожарът във сърцата
и всичко придобива смисъл нов.
Дали ще тичаме опиянени
и паднем във прегръдка от лъчи,
задъхани от щедра споделеност,
която като химн ще зазвучи?...
Дали и този миг ще си замине,
превърнал се във късен послеслов?
Не ме е страх от приказната зима
на спомена за нашата любов...
© Вилдан Сефер Всички права запазени
Поздрави за хубавия стих!nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Patrizzia
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
