23.05.2008 г., 18:17

Ботева земя

5.0 (5)
2.3K 0 8
 

Ботева земя

 

Ботев!

Име свято в нашите сърца,

човек, отдал живота си

за българската свобода.

 

Българин велик е той!

За отечеството наше

талантлив творец

и войвода славен.

 

В тъги и неволи

той герой един е,

и с душа и оръжие

за свободата българска стреми се.

 

Достоен, честен, справедлив!

И сърце му храбро

за едно се  бори -

да дойде края на тез български неволи.

 

И воля има!

И клетва е дал!

И слово, и дело

в едно е събрал!

 

И сърце юнашко

за свобода тупти.

За свобода българска

и славни дни!

 

Живеем гордо ний

на тази Ботева земя.

 

Земя, изпълнена със слава

от далечни, епични времена,

когато бяхме без държава

и героите без имена.

Земя, попита със кръвта

на нашите деди.

Земя, жадна за свобода

и хиляди мечти...

 

Живеем гордо ний

на тази Ботева земя.

© Лъчо Няма значение Всички права запазени

Активен конкурс: Животът няма резервен път остават 17 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

  • Патриотизмът все още съществува както си личи в стихотворението ти...Ако бъдат забравени имена като Ботев къде отиваме ние българите като национално самосъзнание...
  • Лъчо, радвам се, че те открих!
    Поздравления, мило момче, радваш ме със стиха си и позицията си!!!
    Браво!!!
    Прегръдка!
  • Знам , трудно е да трогнеш хората ...все пак ви благодаря
  • !!!
    Браво, Лъчо! Браво!
  • Поздравления за стиха!

    п.п. дали живеем гордо на таз Ботева земя?! дали ТОЙ би се гордял с нас?!...

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Червени сълзи

pastirkanaswetulki

Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...

На моя син

Пламена_Кръстева

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...