Петровден
"На този камък ще изградя
църква и портите адови
няма да и надделеят"
(ев.от Матея 16:18)
Рибарю на човешки души,
сигурно знаеш колко е трудно.
Камъни всякaкви, а пътят е дълъг...
С плащ от тъга са загърнати дните ни.
Нощите, звездните,
виждаме само, ако има луна.
Светлината забулена,
но все пак я помним.
Кога е била...?
Може би вятърът
е заметнал на плаща студа за миг.
Но завинаги спомен.
Помним, там живее роса
и в лъчите на слънцето
ябълки зреят - червени.
Жълти, жълти глухарчета на зелена трева,
разменни жълтици за хубост.
Ако можем за миг да зърнем това,
ние сме просто спасени.
Оня плащ от тъга лесно ще съблечем.
И ще видим,
че сме стояли точно до камъка...
© Маргарита Василева Всички права запазени
