3.06.2008 г., 20:07

И лятото пак се завръща

1.8K 0 64

 

 

                                            И лятото пак се завръща...

                                            Тогава... когато
                                            светът беше кръчма
                                            и вятърът пееше
                                            песни на “Бийтълс”...
                                            там... по брега
                                            на морето
                                            в шепи събирахме 
                                            лятото
                                            и с чифт стари дънки
                                            бяхме богати...
                                            а нощта...
                                            до кости пияна
                                            от морската пяна
                                            до теб
                                            люлееше бедрата ми
                                            голи и мокри
                                            безсрамно
                                            полепнали целите
                                            с пясък
                                            под звезди от рапани...
                                            и тогава...
                                            и днес...
                                            морето e същото...
                                            и лятото пак се завръща...
                                            а времето...
                                            не спира... върви
                                            и хич... ама хич...
                                            не му пука
                                            там... на брега
                                            кой... с кого се прегръща...

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Активен конкурс: На село остават 2 дни за участие + още 2 конкурса
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

На моя син

Пламена_Кръстева

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...

Диагноза

daizy-crazy

Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...