3.06.2008 г., 20:07

И лятото пак се завръща

1.7K 0 64

 

 

                                            И лятото пак се завръща...

                                            Тогава... когато
                                            светът беше кръчма
                                            и вятърът пееше
                                            песни на “Бийтълс”...
                                            там... по брега
                                            на морето
                                            в шепи събирахме 
                                            лятото
                                            и с чифт стари дънки
                                            бяхме богати...
                                            а нощта...
                                            до кости пияна
                                            от морската пяна
                                            до теб
                                            люлееше бедрата ми
                                            голи и мокри
                                            безсрамно
                                            полепнали целите
                                            с пясък
                                            под звезди от рапани...
                                            и тогава...
                                            и днес...
                                            морето e същото...
                                            и лятото пак се завръща...
                                            а времето...
                                            не спира... върви
                                            и хич... ама хич...
                                            не му пука
                                            там... на брега
                                            кой... с кого се прегръща...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...