Аз и тя
понякога просто идва друга.
Единственото общо между нас
е мъж, който неведнъж ни е лъгал.
И той обича всъщност нея,
с безумните й, светнали очи.
Самата аз едва ли мога да успея
да карам нещо в него да трепти.
Но тя е някак си неповторима.
Говори, без да мисли и въпреки това,
въпреки че аз обмислям всяка дума,
тя казва много по-истински неща.
За мене тя е луда. Няма нищо,
което разум в нея да се нарича.
И няма нейна мисъл да остава скришна.
Дори обидите. Но нея я обичат.
Обичат я. Макар да е иронична
и няма ценност, която да цени.
Болезнено вулгарна е. Цинична.
И злобна. И може само да греши.
Развратна. Отвратителна. Бясна.
Противна на всяка друга жена.
Малко е да кажа, че е ужасна.
За действията й бледо чувство е срама.
Ужасно същество. Непростима
за мен е лудостта й засияла.
Но ми е малко необяснимо,
че тя живее в мойто огледало.
26.09.2002г.
гр. Сопот
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени