Елишка (Елица Стоянова)
5.06.2008 г., 12:07

Зад щорите

1.3K 1 39
Не гледаме отдавна
през стъклата си.
Не викаме. Не плачем.
Не говорим.
На ивици сме скрити
в самотата си.
Прозоречно маскирани
със щори.
И моите, и твоите
са спуснати.
Подобно паравани
пред душите ни.
Прощално мълчаливи
са ни устните,
със някогашни
думи пренаситени.
Ръцете ни висят
като въжета,
събирали прахта
от недокосване.
Зад щорите живеем
на парчета.
Строшени. Непознати
И износени.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.7K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.7K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 6.4K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 10.7K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.6K 5.0