Елишка (Елица Стоянова)
5.06.2008 г., 12:07

Зад щорите

  Поезия » Друга
1.4K 1 39
Не гледаме отдавна
през стъклата си.
Не викаме. Не плачем.
Не говорим.
На ивици сме скрити
в самотата си.
Прозоречно маскирани
със щори.
И моите, и твоите
са спуснати.
Подобно паравани
пред душите ни.
Прощално мълчаливи
са ни устните,
със някогашни
думи пренаситени.
Ръцете ни висят
като въжета,
събирали прахта
от недокосване.
Зад щорите живеем
на парчета.
Строшени. Непознати
И износени.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест
Активен конкурс: Повярвай в магията остават 2 дни за участие
Участвай

Коментари

Избор на редактора

Диагноза

daizy-crazy

Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...

Поезия 4.8K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 6.8K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 11.5K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 6.9K 5.0

Измоли ме за вечност!

Vedrin

Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...

Поезия 4.3K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 5.6K 5.0