Капки дъждовни
Нали знаеш, има едно чудо...
Едно, такова... сещаш ли се?
Като от онези, дето те карат
да се усмихнеш.
Става ти едно весело... слънчево...
Е, как? Не се ли сети вече?
Добре де... Онзи ден,
когато валя,
не си ли спомняш?
Ти ми каза:
Вдигни глава
и започни да запомняш
всяка една
капка дъждовна.
Всяка една...
пък дори и лъжовна.
Брой и не спирай!
Една по една!
Но какво да броя,
когато дъждът
е повече в очите,
излива се в сълзите,
не спира
и само напира,
и
даже
прелива,
залива душата,
горката.
Как да броя,
когато пред лицето ми е
само вода.
А ти ми говориш:
Една по една!
Kaк става така?!
Не мисли, а брой! -
ми каза ти.
Затвори очи
и си представи
как всяка една
капка дъждовна
се чувства толкоз виновна,
че животът й е само
миг
и
после
разбит
на хиляди парченца
мънички капченца,
неизживели насладата да се търкулнат
край твойте очи.
Започни
и брой! Поех си дъх.
Затворих си очите,
за да могат да спрат реките,
да затихнат,
и да чуя дъжда.
Да усетя всяка капчица мигновена,
как желае да изживее
нещо невъзможно...
И започнах да броя...
Почувствах
хиляди мънички капки дъждовни
да трептят
и да се носят по цялото ми същество...
Хиляди,
милиони,
да се гонят,
сякаш вечно
и сякаш никога,
не били.
Лъжовни
и виновни,
но най-вече дъждовни,
мисли ме обзеха
за теб
и онзи ден,
в който ти ми каза:
Вдигни глава
и започни да запомняш
всяка една
капка дъждовна...
И едно малко чудо
се случи в мен.
Сълзите спряха,
измити от дъжда.
Душата утихна,
упоена от дъха
на тихата
целувка,
дарена след това.
Мигът
се превърна в часове.
Сълзите - в роса,
от която няма спомен и сега.
Една дъга обгръща ни,
нас, двете същества,
слели се със дъжда,
огрян от едно
слънце,
(наречено от някой) -
ЛЮБОВТА!
Спомни ли си ти вече?
Знаех, че ще се сетиш.
Целуни ме сега
и започвай да броиш
капките дъждовни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сара Всички права запазени
моите стихотворения са от още както бяхме на квартира заедно.твоето сега за пръв път го чета!
