Дълбае, намира и издига
Понякога си просто такава.
Не можеш нищо и никого да разбереш.
Не вярвам по-добре да става,
ако се откажеш и опиташ да спреш.
Защото аз знам, какво има,
какво никога в теб не е изцяло наред.
Душата ти е лесно ранима,
а и любовта дори сравняваш с късмет.
А друг път си пак заядлива.
Решена да покаже своята вечна правота.
Но това май те прави красива -
виждам искриците деликатност в това.
Особено когато станеш тъжна
и те делят микросекунди от новите сълзи.
А вътре в теб нещото се отвърже
и ти не искаш да го пуснеш да отлети.
Но винаги си просто прекрасна,
виждам в очите ти нещо, което дава наслада.
Страх те е, когато стане опасно,
сърцето ти да се крие и да създаде преграда.
Моите мисли за теб не разбираш,
защото се пазиш от малкия риск на обичта.
И когато за тях ме провокираш,
ти си мислиш, че всичко това е като шега.
И погледа ти ме намира отдалече в тълпата,
когато ме зърнеш, бяга и от мене страни.
Мисълта ти докосва нерви в главата ти и
ти, усмихната леко, бързаш да отметнеш очи.
И погледа ти пак се устремява към мене,
дълбае, намира и издига нови приятни емоции.
За една малка частица от цялото време,
ти получаваш от мен сякаш цялата възможна обич.
Не можеш нищо и никого да разбереш.
Не вярвам по-добре да става,
ако се откажеш и опиташ да спреш.
Защото аз знам, какво има,
какво никога в теб не е изцяло наред.
Душата ти е лесно ранима,
а и любовта дори сравняваш с късмет.
А друг път си пак заядлива.
Решена да покаже своята вечна правота.
Но това май те прави красива -
виждам искриците деликатност в това.
Особено когато станеш тъжна
и те делят микросекунди от новите сълзи.
А вътре в теб нещото се отвърже
и ти не искаш да го пуснеш да отлети.
Но винаги си просто прекрасна,
виждам в очите ти нещо, което дава наслада.
Страх те е, когато стане опасно,
сърцето ти да се крие и да създаде преграда.
Моите мисли за теб не разбираш,
защото се пазиш от малкия риск на обичта.
И когато за тях ме провокираш,
ти си мислиш, че всичко това е като шега.
И погледа ти ме намира отдалече в тълпата,
когато ме зърнеш, бяга и от мене страни.
Мисълта ти докосва нерви в главата ти и
ти, усмихната леко, бързаш да отметнеш очи.
И погледа ти пак се устремява към мене,
дълбае, намира и издига нови приятни емоции.
За една малка частица от цялото време,
ти получаваш от мен сякаш цялата възможна обич.
© Христо Андонов Всички права запазени
