15.06.2008 г., 13:04

Всичко е различно

1.4K 0 0

Всичко е различно

 

1. Веднъж ти вче с мене полетя

далеч през необхватните с око поля.

И радвахме се двамата на нашата любов

и за теб аз бях на смърт дори готов.

 

2. Всичко преди бе тъй красиво

и повдигаше ти очите си свенливо.

И потъвах в любовен океан

в очите ти, аз бях в очите ти, единствен и Избран.

 

3. И няма тогава, нито ревност, нито мрак

и красивият ти образ насън виждам пак.

Исках ти да бъдеш само с мен

и мракът ще се се оттегли от любовта сломен.

 

4. Цял живот във тъмата съм живял

И от НИКОГО истинска любов не съм видял.

Ти бе лъчът от светлина във мрачния дворец,

в него бях и аз но отдръпна ме със малкото живец.

 

5. Но различно е сега, няма вече сноп лъчи.

А сърцето цяла вечност веч кърви.

Тъмнината вече удря по вратата.

Вече няма смисъл, нека ме върти в кръг тъмата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...