Дървото...

Поезия

1K 0 14

Дървото не очаква

небето да го порази.

И мравките са му приятели...

Листата му -

миниатюрна светлина (наесен),

а стволът му -

дъждовен коловоз.

Над корените -

топла пелерина от трева,

кората -

карта на живота.

Само дърво,

но горе, над небето...

Коментари

Re4enKos (ВикМарк)

...гората е направена
от
самотни...

дървета.
timon (МАРИЯ)

хубав стих!
поздрави
t.
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Още веднъж

Ще се катеря догоре. Още веднъж.
Където проплакват скалите.
Където са облаци бременни с дъжд.
Където се раждат орлите.

По полята ще тръгна. Още веднъж.
Стъклопис ,дето везат реките.
Там, дето никнат пшеница и ръж
и от слънце болят те очите.

Ще дойда при тебе с априлския дъжд.
До косите ти пищни- теменужки ще сложа.
Ще те целуна в съня ти. Още веднъж.
Ще те милвам, ще шепна: Прекрасна е, Боже!

А после е ясно докога, накъде.
Будила ли си някога заспало дете?!
mariniki (Магдалена Костадинова)

Много красив стих...замислящ...разълнува ме...
с обич, мила Маргарита...прекрасно пишеш...!
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

Дървото не очаква

небето да го порази.

...

Дървета сме,
явно...

!!!*