Слепец

Поезия

1.2K 0 17

Невиждащ поглед, бял бастун,
спокойна крачка, предпазлива...
Върви слепец по прашен друм,
удавен в мъката горчива.
Роди се без очи - съдба -
не може слънцето да види,
в света му няма светлина,
проклет е в мрака да се движи.
Край него хора си вървят,
забързани го отминават,
от тъмния му път странят,
на думи само съжаляват.
Не каза никой "я поспри,
ще бъда твой приятел в мрака,
ще виждаш с моите очи..."
Но той в душата си го чака
с наивна вяра на дете.
Все някой може да поиска
приятел да го нарече,
ръката му добра да стисне.
А няма никой. С хладен ум
разбра - другар не го очаква...

Върви си сам по прашен друм
и зрящите слепци оплаква.

Коментари

Innit0 (Инна Алексиева)

Наистина много въздействащо и финалът е много силен.Браво! Хареса ми
Индиана (Криси)

До болка ме трогна стиха ти, усетих го с всяка фибра, защото...но това е дълга история...Поклон пред душата ти и перото!!!
джуди (Гинка Любенова Косева)

Прекрасно Вики! Поздрави.
lips_of_angels (Ем)

!!!
тук мълча...тази тема ми е много болна и много тъжно ми стана...
много сила носи този стих!
idi (Ин Вел)

Горчива истина!Жалко е, че виждам често сляпи млади хора!
Браво за хубавия стих!