Началото на моя край
Забравени години,
отявлени тънки мисли.
Докоснати, любими
или незнаещ вече нищо.
Объркани желания,
страхове, макар и стари.
И духове докарват
началото на моя край.
От тук аз виждам брега,
прелитам ниско и пристигам.
Но днес не пристига ума,
въпреки, че се прибирам.
Благородно загасям
пламъка, който мразиш да внасям.
Всички подробности забрави
аз сега диктувам промените.
И когато ти се закрещи,
покажи среден пръст на времето.
Благородно се махам
от миговете, които знаеш, че чакам.
Радостите недей пожелава,
друго его от там ще изпълзи.
А днес каквото ще става,
ти недей поливай със сълзи.
Благородно се крия
от възможността днес да те видя.
Не, благородно се отричам
от всичко, което не даваш да обичам.
Благородно се наказвам
с правилата, които искаш да спазвам.
И няма нищо, което не бих дал,
ти заслужаваш всичко, скъпа!
И може би сега се надявам:
"За всичките болки, знай"
Сега благородството ми става
началото на моя край...
отявлени тънки мисли.
Докоснати, любими
или незнаещ вече нищо.
Объркани желания,
страхове, макар и стари.
И духове докарват
началото на моя край.
От тук аз виждам брега,
прелитам ниско и пристигам.
Но днес не пристига ума,
въпреки, че се прибирам.
Благородно загасям
пламъка, който мразиш да внасям.
Всички подробности забрави
аз сега диктувам промените.
И когато ти се закрещи,
покажи среден пръст на времето.
Благородно се махам
от миговете, които знаеш, че чакам.
Радостите недей пожелава,
друго его от там ще изпълзи.
А днес каквото ще става,
ти недей поливай със сълзи.
Благородно се крия
от възможността днес да те видя.
Не, благородно се отричам
от всичко, което не даваш да обичам.
Благородно се наказвам
с правилата, които искаш да спазвам.
И няма нищо, което не бих дал,
ти заслужаваш всичко, скъпа!
И може би сега се надявам:
"За всичките болки, знай"
Сега благородството ми става
началото на моя край...
© Христо Андонов Всички права запазени
