20.06.2008 г., 19:52

Опитай да летиш

1.3K 0 10

Гънките на дланите си гледам -

в тях е скрита моята съдба.

Смисъл във чертичките откривам –

уча се да “гледам на ръка”.

 

Уча се живота да предричам,

да предсказвам пътя си напред.

Думички магически изричам

(пиша ги в поредния куплет).

 

Но във мене мисъл се прокрадва:

“Може би е по-добре да спреш.

За да може всичко да те радва,

не е нужно да го разбереш.

 

Не е нужно да го разтълкуваш

и систематично подредиш.

Вместо само празно да мъдруваш

по-добре - опитай да летиш!”

© Деси Копчалийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...