23.06.2008 г., 8:43

За Поезията...

1.6K 0 25
1 мин за четене
 

                                                                              Посвещавам на поетите в сайта

 

 

 

     Поезията е онова сакрално място, където оставаш насаме със себе си в търсене на отговорите на вечните въпроси на Битието... Най-често ги намираш в тишината на съзерцанието, когато ритъмът на сърцето ти се слива с ритъма на Всемира... Все едно попадаш в друго измерение и получаваш такова разширение на душата, че ти иде да прегърнеш всички...

 

     Поезията е прозрение...

 

     Пътят е труден, но трябва да бъде извървян. А за да е светъл, са нужни ясен ум и будно съзнание. Често страданието е наш неизменен спътник, но именно от болката в мидата-душа се ражда бисерчето-надежда.

 

      Поезията е вяра...

 

     Истинският Поет, сам запален от искрата на вдъхновението и просветлението, запалва огъня и в сърцата на хората. Вдъхновението е Божи дар, то не може и не бива да бъде заключвано в рамка...

 

       Поезията е мисия...

 

      Творческият акт си е една мистерия. Понякога думите сами те намират и всичко се излива на един дъх. Друг път дни и нощи се блъскаш в търсене на точната дума на точното място. Намериш ли я, стихът оживява  и литва към душите на крилете на Пегас...

 

      Поезията е отвъд думите...

 

       И все пак, най-важното е да Я живееш. Може и ред да не си написал, но виждаш ли красотата и хармонията  навсякъде и във всичко, сътворяваш ли ги със своите  мисли, чувства и дела, ти си Поет по душа. И обратно, може да си написал десетки томове, и пак да не си Поет.

 

      Поезията е начин на живот...

 

 

     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...