няма небе
облаци ледени
ръсят във времето
милозливи трошици
внимателство
без сърдечна
ритмичност
без честота
в необятието
сложно
само два реда
неимоверност
се търкалят
по плоската
сцена
на безчувствието
на закърнелия романс
епохалната
вечност
пищи театрално
в пробитата
болка
на вятъра
в черна тоналност
с глухонеми
емоции
съжителства тихо
секвенсерът-стожер
на поредната
страст
неизбежна
© Геновева Христова Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
pastirkanaswetulki
Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....
anonimapokrifoff
Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...
daizy-crazy
Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Пламена_Кръстева
Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
