няма небе
облаци ледени
ръсят във времето
милозливи трошици
внимателство
без сърдечна
ритмичност
без честота
в необятието
сложно
само два реда
неимоверност
се търкалят
по плоската
сцена
на безчувствието
на закърнелия романс
епохалната
вечност
пищи театрално
в пробитата
болка
на вятъра
в черна тоналност
с глухонеми
емоции
съжителства тихо
секвенсерът-стожер
на поредната
страст
неизбежна
© Геновева Христова Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
anonimapokrifoff
Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...
maistora
На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...
Емрих
Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...
pastirkanaswetulki
Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
