няма небе
облаци ледени
ръсят във времето
милозливи трошици
внимателство
без сърдечна
ритмичност
без честота
в необятието
сложно
само два реда
неимоверност
се търкалят
по плоската
сцена
на безчувствието
на закърнелия романс
епохалната
вечност
пищи театрално
в пробитата
болка
на вятъра
в черна тоналност
с глухонеми
емоции
съжителства тихо
секвенсерът-стожер
на поредната
страст
неизбежна
© Геновева Христова Всички права запазени
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Patrizzia
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
