В посоката на вятъра ли тичам,
че все до мен е твоята сълза?
И образа на плачещо момиче
ми спомня капка от дъжда.
Една идилия обратно
върти часовниковата стрелка,
намерила най-малко общо кратно,
е впила нокти в мига.
Понякога през огнени потоци
минавам като на шега.
Изгарят старите въпроси,
без отговор оставени в съня.
От сцената на спомените вземам
и сливам хилядите ти лица.
Мълчанието сега не е дилема,
мълчанието е пътя към дома.
06.04.03
© Венцислав Янакиев Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
daizy-crazy
Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...
Емрих
Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...
pastirkanaswetulki
Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....
Vedrin
Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
