отговор
В посоката на вятъра ли тичам,
че все до мен е твоята сълза?
И образа на плачещо момиче
ми спомня капка от дъжда.
Една идилия обратно
върти часовниковата стрелка,
намерила най-малко общо кратно,
е впила нокти в мига.
Понякога през огнени потоци
минавам като на шега.
Изгарят старите въпроси,
без отговор оставени в съня.
От сцената на спомените вземам
и сливам хилядите ти лица.
Мълчанието сега не е дилема,
мълчанието е пътя към дома.
06.04.03
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислав Янакиев Всички права запазени
