отговор

Поезия » Любовна

1.4K 0 8

В посоката на вятъра ли тичам,

че все до мен е твоята сълза?

И образа на плачещо момиче

ми спомня капка от дъжда.

Една идилия обратно

върти часовниковата стрелка,

намерила най-малко общо кратно,

е впила нокти в мига.

Понякога през огнени потоци

минавам като на шега.

Изгарят старите въпроси,

без отговор оставени в съня.

От сцената на спомените вземам

и сливам хилядите ти лица.

Мълчанието сега не е дилема,

мълчанието е пътя към дома.

06.04.03

Коментари

elenasim1 (Елeна)

..........
danda (Даниела)

Благодаря, Венци! Харесвам творбите ти!
galenaGV (Галена Воротинцева)

Четох и мислих. От всичката хубост на тези стихове със сигурност за вечни времена ще ми остане това за общото кратно. Сигурно и за мълчанието, което е пътят към дома...В твоята поетична атмосфера е тихо и човек може да помисли и да почувства на спокойствие - за което ти благодаря!
feia (Вилдан Сефер)

Браво!
mariniki (Магдалена Костадинова)

мълчанието и пътят към дома...и към тихото щастие...
много хубаво пишеш, Венци...докосваш...