9.07.2008 г., 9:06

Колко?...

1.1K 0 21

Колко изгреви ще срещнем,

колко залези - изпратим,

вкопчени със страст гореща

във живота смешно кратък?...

 

А звездите ще ни светят -

да не сме сами във мрака.

И щурците ще ни пеят

за живота странно кратък...

 

Колко време ни остава,

колко пътища ни чакат?

Как не искаме забрава

след живота страшно кратък...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, но времето какво е?
    Има ли я вечността?
    С нея как да се преборим
    и да уловим мига?!
  • Оставам омагьосана след всеки твой стих!!!
    Тягата към вечност... и обидно краткият живот...
    Нека да е изпълнен с доброта, нежност и любов!!!
    Благодаря ти, Вилдан!!!
    Прекрасна си!
    Прегръдка!
  • Царица си с малко думи да кажеш ВСИЧКО!!! И то красиво!!!
    С много обич, Феичка!!!
  • Мила Вилдан пак чета и отговор-подарък в утрешния стих ти давам!!!
    (Един прекрасен ден - нека що дни са напред да са прекрасни!!!)
    Прегръщам те, мила родопчанке!!!
  • 100години.Амин!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...