11.07.2008 г., 14:11

Да разплачеш кошута...

2K 0 57

  

 

 

                     Шуми корията...
                     нежност
                     в тъга
                     тишината повива...
                     в куршумени стъпки
                     злото се 
                     скрива...
                     в очи на сърна...
                     сълза...
                     месечина...
                     а някой 
                     грижливо
                     с пръсти от вятър
                     звездни сълзи 
                     събира...
                     кладенче
                     от вода ненапита... 
                     на Богородица 
                     е наречено...
                     дали сърна...
                     дали жена...
                     на тебе обречена...
                     в тиха болка 
                     обич
                     дочута...
                     грехота е...грехота...
                     да разплачеш 
                     кошута...

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Активен конкурс: Симфония от ухания остават 15 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Не продават любов

mspasov29

Не продават любов. Вече питах. Обикалях безброй магазини. Аз менюто им цяло изчитах – само сирене, х...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...