16.07.2008 г., 7:16

Към детството си пак се връщам

3K 0 40

Към детството си пак се връщам -

то винаги живее в мен:

със дядовата стара къща

и двора тих и подреден,

с усмивката добра на мама,

готова все над мен да бди,

с хармоничката ми, призвана

да радва с песни мойте дни,

със приказките ми любими

на братя Грим и Андерсен...

Вълшебно и неповторимо -

живее детството във мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • вълшебно и неповторимо е всяко детство (поне би трябвало, за да ни бъде темела и да ни дава сила до края )
  • Пази го, спомените греят,
    когато ни смрази света,
    Душите ни детински пеят
    на миналото песента.
  • И вечно ще живее! Чудно, стопли ме, благодаря!
    Прегръщам те!!!
  • Трогателно красив стих!Като самия спомен за детството.Поздравления!
  • Хвър-р-р-р!!!
    Целувка!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...