16.07.2008 г., 7:16

Към детството си пак се връщам

5.0 (24)
3.2K 0 40

Към детството си пак се връщам -

то винаги живее в мен:

със дядовата стара къща

и двора тих и подреден,

с усмивката добра на мама,

готова все над мен да бди,

с хармоничката ми, призвана

да радва с песни мойте дни,

със приказките ми любими

на братя Грим и Андерсен...

Вълшебно и неповторимо -

живее детството във мен.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Активен конкурс: Животът няма резервен път остават 18 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

  • вълшебно и неповторимо е всяко детство (поне би трябвало, за да ни бъде темела и да ни дава сила до края )
  • Пази го, спомените греят,
    когато ни смрази света,
    Душите ни детински пеят
    на миналото песента.
  • И вечно ще живее! Чудно, стопли ме, благодаря!
    Прегръщам те!!!
  • Трогателно красив стих!Като самия спомен за детството.Поздравления!
  • Хвър-р-р-р!!!
    Целувка!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...

Диагноза

daizy-crazy

Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...