Към детството си пак се връщам

Поезия » Философска

3.1K 0 40

Към детството си пак се връщам -

то винаги живее в мен:

със дядовата стара къща

и двора тих и подреден,

с усмивката добра на мама,

готова все над мен да бди,

с хармоничката ми, призвана

да радва с песни мойте дни,

със приказките ми любими

на братя Грим и Андерсен...

Вълшебно и неповторимо -

живее детството във мен.

Коментари

BlueRay (Ре)

вълшебно и неповторимо е всяко детство (поне би трябвало, за да ни бъде темела и да ни дава сила до края )
Самодива (Вики)

Пази го, спомените греят,
когато ни смрази света,
Душите ни детински пеят
на миналото песента.
Индиана (Криси)

И вечно ще живее! Чудно, стопли ме, благодаря!
Прегръщам те!!!
ma4enka (Мария Костова)

Трогателно красив стих!Като самия спомен за детството.Поздравления!
враната (Маргарита Василева)

Хвър-р-р-р!!!
Целувка!