ДесиК (Деси Копчалийска)
17.07.2008 г., 9:46

Красива си! Защо не ми стига това?

  Поезия » Философска
1.4K 0 14

Eсен, аромата ти прощален чувствам

и пъстрия, попрезрял вкус на деня

долавям с небцето си. Толкова пусто

е някак... И хладна е вече нощта.

 

Признавам – опитвам да те харесам.

Запушвам с длан устата на страха,

че ти на зимата си предвестник.

Красива си! Защо не ми стига това?

 

Небето ти синьо е като през юли,

слънцето още по августовски блести.

Клонките, шарени чорапки обули,

за плаж ли се готвят? Едва ли... Прости,

 

но някак не успявам да те приема.

Вероятно защото и в моя живот

Есента наближава. Ужас ме обзема...

А времето, казват, няма обратен ход.



 

© Деси Копчалийска Всички права запазени

Моля, оценете по съвест
Активен конкурс: На село остават 7 дни за участие + още 2 конкурса
Участвай

Коментари

Избор на редактора

Измоли ме за вечност!

Vedrin

Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...

Поезия 4.5K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 8.5K 5.0

На моя син

Пламена_Кръстева

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...

Поезия 6K 5.0

Диагноза

daizy-crazy

Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...

Поезия 5.1K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 7K 5.0

Червени сълзи

pastirkanaswetulki

Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....

Поезия 5.2K 5.0