ДесиК (Деси Копчалийска)
17.07.2008 г., 9:46

Красива си! Защо не ми стига това?

1.3K 0 14

Eсен, аромата ти прощален чувствам

и пъстрия, попрезрял вкус на деня

долавям с небцето си. Толкова пусто

е някак... И хладна е вече нощта.

 

Признавам – опитвам да те харесам.

Запушвам с длан устата на страха,

че ти на зимата си предвестник.

Красива си! Защо не ми стига това?

 

Небето ти синьо е като през юли,

слънцето още по августовски блести.

Клонките, шарени чорапки обули,

за плаж ли се готвят? Едва ли... Прости,

 

но някак не успявам да те приема.

Вероятно защото и в моя живот

Есента наближава. Ужас ме обзема...

А времето, казват, няма обратен ход.



 

© Деси Копчалийска Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 6.3K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 6.2K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 5.2K 5.0

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поезия 5.6K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5.4K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.9K 5.0