17.07.2008 г., 9:46

Красива си! Защо не ми стига това?

5.0 (6)
1.4K 0 14

Eсен, аромата ти прощален чувствам

и пъстрия, попрезрял вкус на деня

долавям с небцето си. Толкова пусто

е някак... И хладна е вече нощта.

 

Признавам – опитвам да те харесам.

Запушвам с длан устата на страха,

че ти на зимата си предвестник.

Красива си! Защо не ми стига това?

 

Небето ти синьо е като през юли,

слънцето още по августовски блести.

Клонките, шарени чорапки обули,

за плаж ли се готвят? Едва ли... Прости,

 

но някак не успявам да те приема.

Вероятно защото и в моя живот

Есента наближава. Ужас ме обзема...

А времето, казват, няма обратен ход.



 

© Деси Копчалийска Всички права запазени

Активен конкурс: Животът няма резервен път остават 17 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Диагноза

daizy-crazy

Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Измоли ме за вечност!

Vedrin

Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...