ДесиК (Деси Копчалийска)
17.07.2008 г., 9:46

Красива си! Защо не ми стига това?

1.3K 0 14

Eсен, аромата ти прощален чувствам

и пъстрия, попрезрял вкус на деня

долавям с небцето си. Толкова пусто

е някак... И хладна е вече нощта.

 

Признавам – опитвам да те харесам.

Запушвам с длан устата на страха,

че ти на зимата си предвестник.

Красива си! Защо не ми стига това?

 

Небето ти синьо е като през юли,

слънцето още по августовски блести.

Клонките, шарени чорапки обули,

за плаж ли се готвят? Едва ли... Прости,

 

но някак не успявам да те приема.

Вероятно защото и в моя живот

Есента наближава. Ужас ме обзема...

А времето, казват, няма обратен ход.



 

© Деси Копчалийска Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 5.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.6K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 5.5K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 6.2K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 6.4K 5.0