Родопска магия...
* * *
Лумнаха тъпани - гайда засвири,
звук се разнесе - тежък, небесен,
литна над време и сини баири,
глас се понесе в Родопска песен...
Ехото носеше тъжните звуци,
екнеше глухо потъваше в шумите,
опираше плещи ò стари каруци...
а мъката... мъката стенеше в думите...
Кънтеше в камбани на бели храмове,
в тънки джамии, наболи небето,
дереше езика на старите чанове,
лющеше лакти по прашни калета...
Гайдата спря! - Тлееха тъпани...
Звуците плачеха - болеше душата,
гората шепнеше с лùсти окъпани...
Песента стихна - потъна в тревата...
Слънце преваляше - блееше стадо,
огнено злато заля планината,
Плисна мирис на морни ливади...
звукът издъхна и попи...
В тишината...
http://www.vbox7.com/play:ebdb33a3
* * *
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
