Дъждът върху лицето

Чудя се, какво би станало, ако те нямаше?
Дали тук щеше да има нещо друго вместо теб?
Или аз щях да стоя в мрака, продължавайки
да събирам парченцата от стария си късмет?
Чудно ми е, какво ти би сторила на другите?
Дали би ги обичала, както някога обичаше мен?
Или дори за малко пред тях би се преструвала,
че целия ти живот бе сякаш не от Господ дарен?

Не, аз нямам думи да те нарисувам,
тъй прекрасна си, защото идваш от небето.
И може би ми харесва как общуваме,
защото и двамата ползваме сърцето си...

Дори секундите, които някой там ни дари,
не ще се върнат обратно в нашите дни,
защото обичта винаги е уникална, скъпа...
Дори когато не се появява пред теб и
малко спомени сега тук той ще просълзи,
в своите капки, дъждът върху лицето ми...

(Сложи на триножник апарата,
ела до мен долу - на земята,
прегърни ме и с усмивка погледни...
едно... две... три...)

Чудя се, къде се намира тази, човешката душа,
когато болката идва при нас от всички страни?
Дали всъщност тя е само част от нашата мечта,
да има нещо, което уж да ни прави по-добри?
Чудно и странно е деликатността във тебе днес,
как се с трупала и запечатвала вътре с години?
И откъде идва моя изначален душевен интерес,
да намеря и заключа мислите ти в много снимки?

Дори секундите, които някой там ни дари,
не ще се върнат обратно в нашите дни,
защото обичта винаги е уникална, скъпа...
Дори когато не се появява пред теб и
малко спомени сега тук той ще просълзи,
в своите капки, дъждът върху лицето ми...

Не, аз нямам думи да те нарисувам,
тъй прекрасна си, защото идваш от небето...
Но този дъжд... да, този дъжд
сега върху нас се излизва и
пътищата водят в различни посоки.
Спри, недей си отива, а
 остани и докажи, че всичко можеш...

И нека твоите капки отмият
всичките предишни злини,
които скрих там горе, на небето...
И ако от твое име Господ реши,
нека ти даде да валиш...
да бъдеш дъждът върху лицето...

(Прибери от нас чадъра,
сълзите не ще се скрият, от което,
трябва ми само твоята вяра
... и дъждът върху лицето...)