Намерени сме...
Намерени сме...
Привечер... на брега на морето...
Слънчевите отблясъци играят по скалите. Гонят се с вятъра и закачливо премигват в очите ни. Водната дантела се разбива на малки перли и усещаме по кожата си само свежото й докосване... Погледите ни потъват в синьото и то се разлива по всичките ни клетки... Морските тайни проникват чрез пръстите без да се разкриват, но с внушението, че сме част от нещо истинско... Вятърът разбърква косите, смесва се със загадъчния шум на водата и забързаните сърдечни импулси... Като че ли ни пронизват огнените езици на напиращия залез... И изкушението да се смесим с водната шир набъбва до оня предел, където всъщност всичко е без граници... Мълчанието обединява мислите ни и тогава усещането за близост е съизмеримо само с Вселенския закон за единството... Намерени сме...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Петрова Всички права запазени
