* * * * * * * *
1.1K
0
29
С ръцете си подпрях небето -
да не падне върху мен...
Сега звезда си - ярко светиш
и нощта превръщаш в ден.
Внезапно времето бе спряло
хода си неумолим...
Сега си птица снежнобяла,
бдяща над съня ми син.
Застина скръб непоносима
в необятна тишина...
Сега си, майчице любима,
лъч любяща светлина.
Осем години без (с) теб...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вилдан Сефер Всички права запазени
