feia (Вилдан Сефер)
26.07.2008 г., 8:56

* * * * * * * *

1.2K 0 29

С ръцете си подпрях небето -

да не падне върху мен...

Сега звезда си - ярко светиш

и нощта превръщаш в ден.

 

Внезапно времето бе спряло

хода си неумолим...

Сега си птица снежнобяла,

бдяща над съня ми син.

 

Застина скръб непоносима

в необятна тишина...

Сега си, майчице любима,

лъч любяща светлина.

 

                                   Осем години без (с) теб...

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 6.4K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.8K 5.0

Още един ангел заплака

Синьо.цвете

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...

Поезия 4.5K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 5.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.6K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 5.4K 5.0