Заплаха....
* * *
Попитах вятъра за ирата* на боговете,
реката на мъртвите и ревността,
за жените, надеждите, мечтите,
за вселената и вечността.
Попитах вятъра за океаните,
за нови континенти и комети,
за чудесата, пирамидите и Маите,
за душите, дадени и взети.
Попитах вятъра за любовта,
сълзите, самотата и поетите,
за болните сърца, съня,
за вярата във Бога и планетите.
Попитах го, а той, нехаещ,
вдигна от очите ми завеса:
"Сигурен ли си, че искаш да го знаеш!?
Внимавай, може да не ти хареса!"
* ира = гняв (богиня на гнева)
* * *
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
