По силата на навика...

Поезия » Философска

1.3K 0 29

Тези жълти цветя покрай пътя

всяка сутрин ми махат усмихнати.

Пак си представям, че си тръгвам

от твоя свят съвсем, завинаги...

От твоя свят съвсем, завинаги

душата ми отдавна излетяла е.

И в полунавик, в полуистина

край тебе вегетирам тялом.

Край тебе вегетирам тялом,

със вече осъзнато притеснение,

че от компромиси и чакане

крилете, дето имах закърнели са.

Крилете, дето имах закърнели са...

Какво е да летиш - забравих го.

И затова и пак, и междувременно

завръщам се. По силата на навика...

Коментари

Love (Ванина)

Доче!
Индиана (Криси)

Натъжи ме..., но това е силната поезия! Браво, Доче! Прегръдки!!!
mariniki (Магдалена Костадинова)

Боже...колко си истинска...точна и до болка...тъжна...
и винаги ме разплакваш...политай, мила Доче...бързо и нависоко...
великолепен стих...вълнуващ...докосна ме...с много обич, прекрасна.
ПРИМАВЕРА (Татяна)

Има и такива навици, хирургическата намеса е спешна при теб. Крилете изпъни и напред и нагоре,Дочке. Написала си невероятна истина с толкова красив строеж. Комплименти.
Napolitano (Валентин Желязков)

Правят се неща по навик с надеждата, че всеки път ще става по-добре. Дори и да не се получава винаги, годините и навка те карат да проявиш разбиране (да се примиряваш) с обстоятелства, които може и да на са ти по душа. Няма как, може би е по - добре човек, малко опърничав до нас но... нашия човек, отколкото скока в непознатото - знам ли и аз кое е по - добре. Стихът е убийствен обаче. Комплименти Доче.