13.08.2008 г., 10:31

Избирателно

1K 0 1
И когато за пореден път дойдох тук
и пишех пак новия си скандален стих.
Когато сякаш за миг заменен от друг,
аз надигнах глава си и за теб сгреших.
Когато не ми даваха дори да обичам,
и ме гледаха отгоре все тъй подозрително,
аз сякаш едва бях спасен от момичето,
на което не биваше да споменавам името.


Благодаря Ти за всичко, скъпа,
без теб днес нямаше да бъда нищо,
дори и за малко нямаше да съм лош.
Благодаря и на вас - "приятели".
На вас се показвах май избирателно,
но без вас нямаше да бъда бог...

Когато се отказах от вътрешния инат
и за пореден път допуснах своя болка.
Когато успях да го върна на целия свят
и показвах на всички, че всичко мога.
Когато с времето гневът ми прииждаше,
и търсех в отмъщението си упование,
мога да се закълна, че сте ме виждали
в едно доста по-щастливо състояние.


Благодаря Ти за всичко, скъпа,
без теб днес нямаше да бъда нищо,
дори и за малко нямаше да съм лош.
Благодаря и на вас - "приятели".
На вас се показвах май избирателно,
но без вас нямаше да бъда бог...

Толкова е просто, понякога, драги,
Съдбата винаги дава ни шанс,
и вместо да импровизирам на изненади,
аз ги оставям и търся реванш.

Ще ме помислите, може би, за безчестен,
но нямам нужда да заслужа едно уважение.
Защото мразя да постигам нещата лесно,
и няма да редактирам своето поведение.


Помислете, защо сме го избрали...

Благодаря Ти за всичко, скъпа,
без теб днес нямаше да бъда нищо,
дори и за малко нямаше да съм лош.
Благодаря и на вас - "приятели".
На вас се показвах май избирателно,
но без вас нямаше да бъда бог...

© Христо Андонов Всички права запазени

Активен конкурс: Повярвай в магията остават 3 дни за участие
Участвай

Коментари

Коментари

  • Защото мразя да постигам нещата лесно,
    и няма да редактирам своето поведение.
    И аз не си го редактирам...

Избор на редактора

Червени сълзи

pastirkanaswetulki

Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...