13.08.2008 г., 10:31

Избирателно

841 0 1
И когато за пореден път дойдох тук
и пишех пак новия си скандален стих.
Когато сякаш за миг заменен от друг,
аз надигнах глава си и за теб сгреших.
Когато не ми даваха дори да обичам,
и ме гледаха отгоре все тъй подозрително,
аз сякаш едва бях спасен от момичето,
на което не биваше да споменавам името.


Благодаря Ти за всичко, скъпа,
без теб днес нямаше да бъда нищо,
дори и за малко нямаше да съм лош.
Благодаря и на вас - "приятели".
На вас се показвах май избирателно,
но без вас нямаше да бъда бог...

Когато се отказах от вътрешния инат
и за пореден път допуснах своя болка.
Когато успях да го върна на целия свят
и показвах на всички, че всичко мога.
Когато с времето гневът ми прииждаше,
и търсех в отмъщението си упование,
мога да се закълна, че сте ме виждали
в едно доста по-щастливо състояние.


Благодаря Ти за всичко, скъпа,
без теб днес нямаше да бъда нищо,
дори и за малко нямаше да съм лош.
Благодаря и на вас - "приятели".
На вас се показвах май избирателно,
но без вас нямаше да бъда бог...

Толкова е просто, понякога, драги,
Съдбата винаги дава ни шанс,
и вместо да импровизирам на изненади,
аз ги оставям и търся реванш.

Ще ме помислите, може би, за безчестен,
но нямам нужда да заслужа едно уважение.
Защото мразя да постигам нещата лесно,
и няма да редактирам своето поведение.


Помислете, защо сме го избрали...

Благодаря Ти за всичко, скъпа,
без теб днес нямаше да бъда нищо,
дори и за малко нямаше да съм лош.
Благодаря и на вас - "приятели".
На вас се показвах май избирателно,
но без вас нямаше да бъда бог...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Защото мразя да постигам нещата лесно,
    и няма да редактирам своето поведение.
    И аз не си го редактирам...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...