15.08.2008 г., 21:58

И съм малко лиричен

1K 0 9
Не съм никога обичал страданията
или да докосвам болката с тънка игла.
И тук при мен нараства желанието
да се освободя от всичкия този товар.

Не съм мислил, че заслужавам нещо,
което да ме доведе до нови заблуждения.
И когато показвах как мразя горещо,
се стараех да спра тогава тези поражения.

Не съм бил перфектен през тези години,
защото не съм се стремял да бъда обичан.
И когато някой види доброто и оцени ме,
аз знаех, че съм прав да бъда различен.

Не съм се молел за нечие чуждо нещастие,
но не защото искам да запазя благоприличие.
А напротив, наказвам хората чрез страстите,
които създавам, защото съм малко лиричен...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...