15.08.2008 г., 21:58

И съм малко лиричен

1.2K 0 9
Не съм никога обичал страданията
или да докосвам болката с тънка игла.
И тук при мен нараства желанието
да се освободя от всичкия този товар.

Не съм мислил, че заслужавам нещо,
което да ме доведе до нови заблуждения.
И когато показвах как мразя горещо,
се стараех да спра тогава тези поражения.

Не съм бил перфектен през тези години,
защото не съм се стремял да бъда обичан.
И когато някой види доброто и оцени ме,
аз знаех, че съм прав да бъда различен.

Не съм се молел за нечие чуждо нещастие,
но не защото искам да запазя благоприличие.
А напротив, наказвам хората чрез страстите,
които създавам, защото съм малко лиричен...


© Христо Андонов Всички права запазени

Активен конкурс: Повярвай в магията остават 3 дни за участие
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

На моя син

Пламена_Кръстева

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...