15.08.2008 г., 21:58

И съм малко лиричен

1.1K 0 9
Не съм никога обичал страданията
или да докосвам болката с тънка игла.
И тук при мен нараства желанието
да се освободя от всичкия този товар.

Не съм мислил, че заслужавам нещо,
което да ме доведе до нови заблуждения.
И когато показвах как мразя горещо,
се стараех да спра тогава тези поражения.

Не съм бил перфектен през тези години,
защото не съм се стремял да бъда обичан.
И когато някой види доброто и оцени ме,
аз знаех, че съм прав да бъда различен.

Не съм се молел за нечие чуждо нещастие,
но не защото искам да запазя благоприличие.
А напротив, наказвам хората чрез страстите,
които създавам, защото съм малко лиричен...


© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...