15.08.2008 г., 21:58

И съм малко лиричен

1K 0 9
Не съм никога обичал страданията
или да докосвам болката с тънка игла.
И тук при мен нараства желанието
да се освободя от всичкия този товар.

Не съм мислил, че заслужавам нещо,
което да ме доведе до нови заблуждения.
И когато показвах как мразя горещо,
се стараех да спра тогава тези поражения.

Не съм бил перфектен през тези години,
защото не съм се стремял да бъда обичан.
И когато някой види доброто и оцени ме,
аз знаех, че съм прав да бъда различен.

Не съм се молел за нечие чуждо нещастие,
но не защото искам да запазя благоприличие.
А напротив, наказвам хората чрез страстите,
които създавам, защото съм малко лиричен...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...