16.08.2008 г., 18:15

Мръсник

2K 0 1
Аз избирам да те имам,
сякаш не би го направила ти.
Подозирам, че копирам,
мислите и твоите мечти, събрани
в хилядите ти житейски драми.
Като булеварден роман се развива
действието на твоя интимен живот.
Сега аз искам да се намирам, вътре,
където за мен си отделила и вход.

Какво заслужават лошите?
Думи всесилни или частица надмощие?


Ако се налага, мога и аз да бъда
такъв, какъвто са сега другите,
само при мисълта за твоя гол лик.
Така и аз ще мога да се обърна
към моето вътрешно Аз и да покажа,
че мога заради теб да стана мръсник.

Ти не предпочиташ интриги,
защото те е страх да не се опариш,
но истината е, че ги има
искрите, които превръщаш в пожари.
Това е, защото обичаш мизерности
и вътре в тебе да дойдат отново скандалите,
както преди време ти бе на ход,
сега местиш фигури по посока на старите
позиции, с които даваш своя вход.

Какво заслужават лошите?
Омраза огромна или малко безочие?


Ако се налага, мога и аз да бъда
такъв, какъвто са сега другите,
само при мисълта за твоя гол лик.
Така и аз ще мога да се обърна
към моето вътрешно Аз и да покажа,
че мога заради теб да стана мръсник.

Та, това ще да бъде последният миг,
преди да изчезна от себе си и да те намразя.
Заради тебе днес станах мръсник
и ще се стремя със всички сили да те накажа.
Какво сега заслужават те - лошите?
Насрещна атака или мисълта за моето щастие?


© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Лошите заслужават да им се случи нещо хубаво, за да ги "накаже"...

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...