16.08.2008 г., 18:15

Мръсник

2K 0 1
Аз избирам да те имам,
сякаш не би го направила ти.
Подозирам, че копирам,
мислите и твоите мечти, събрани
в хилядите ти житейски драми.
Като булеварден роман се развива
действието на твоя интимен живот.
Сега аз искам да се намирам, вътре,
където за мен си отделила и вход.

Какво заслужават лошите?
Думи всесилни или частица надмощие?


Ако се налага, мога и аз да бъда
такъв, какъвто са сега другите,
само при мисълта за твоя гол лик.
Така и аз ще мога да се обърна
към моето вътрешно Аз и да покажа,
че мога заради теб да стана мръсник.

Ти не предпочиташ интриги,
защото те е страх да не се опариш,
но истината е, че ги има
искрите, които превръщаш в пожари.
Това е, защото обичаш мизерности
и вътре в тебе да дойдат отново скандалите,
както преди време ти бе на ход,
сега местиш фигури по посока на старите
позиции, с които даваш своя вход.

Какво заслужават лошите?
Омраза огромна или малко безочие?


Ако се налага, мога и аз да бъда
такъв, какъвто са сега другите,
само при мисълта за твоя гол лик.
Така и аз ще мога да се обърна
към моето вътрешно Аз и да покажа,
че мога заради теб да стана мръсник.

Та, това ще да бъде последният миг,
преди да изчезна от себе си и да те намразя.
Заради тебе днес станах мръсник
и ще се стремя със всички сили да те накажа.
Какво сега заслужават те - лошите?
Насрещна атака или мисълта за моето щастие?


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Лошите заслужават да им се случи нещо хубаво, за да ги "накаже"...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...