16.08.2008 г., 18:15

Мръсник

2K 0 1
Аз избирам да те имам,
сякаш не би го направила ти.
Подозирам, че копирам,
мислите и твоите мечти, събрани
в хилядите ти житейски драми.
Като булеварден роман се развива
действието на твоя интимен живот.
Сега аз искам да се намирам, вътре,
където за мен си отделила и вход.

Какво заслужават лошите?
Думи всесилни или частица надмощие?


Ако се налага, мога и аз да бъда
такъв, какъвто са сега другите,
само при мисълта за твоя гол лик.
Така и аз ще мога да се обърна
към моето вътрешно Аз и да покажа,
че мога заради теб да стана мръсник.

Ти не предпочиташ интриги,
защото те е страх да не се опариш,
но истината е, че ги има
искрите, които превръщаш в пожари.
Това е, защото обичаш мизерности
и вътре в тебе да дойдат отново скандалите,
както преди време ти бе на ход,
сега местиш фигури по посока на старите
позиции, с които даваш своя вход.

Какво заслужават лошите?
Омраза огромна или малко безочие?


Ако се налага, мога и аз да бъда
такъв, какъвто са сега другите,
само при мисълта за твоя гол лик.
Така и аз ще мога да се обърна
към моето вътрешно Аз и да покажа,
че мога заради теб да стана мръсник.

Та, това ще да бъде последният миг,
преди да изчезна от себе си и да те намразя.
Заради тебе днес станах мръсник
и ще се стремя със всички сили да те накажа.
Какво сега заслужават те - лошите?
Насрещна атака или мисълта за моето щастие?


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Лошите заслужават да им се случи нещо хубаво, за да ги "накаже"...

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...