20.08.2008 г., 11:32

Стара, стара приказка

5.0 (17)
2K 0 24
1 мин за четене

Племето било страхливо. Вождът владеел интригите и умело го манипулирал. Знаел всичко за всеки. Здраво държал юздите - пиле не можело да прехвръкне. Всички се надпреварвали да спечелят благоволението му, а той щедро се отблагодарявал на най-усърдните.

Художникът живеел в малка дървена къщичка. Рисувал сред природата и благославял всеки Божи ден. Обичали го заради благия  характер и се радвали на   картините му. Не се кланял на вожда, дори не го забелязвал. Живеел в свят на багри, хармония и любов... Кланял се единствено на Бог.

Това силно безпокояло вожда. Как смее този никаквец да не се бои от него?! И  какъв пример дава на останалите? Дали пък не крои нещо? Изпратил „доброжелатели"да му намекнат какво точно се иска от него. Художникът ги погледнал с недоумение, вдигнал рамене и продължил да си рисува. Вождът свъсил вежди -  дошло време за решителни действия. Една негова дума била достатъчна - имало кой да свърши черната работа...

Изведнъж животът на художника  се стъжнил. Хората започнали да го отбягват, като че ли е прокажен. Същите, на които щедро  раздавал любовта си... Един ден се върнал от разходка в гората и онемял: къщичката му била опожарена, а заедно с нея  и Божествените му картини. Нямал сили да заплаче. Цяла нощ лежал на голата земя и  се взирал в звездното небе...

 

На разсъмване заедно с него си отишло и благословението върху племето.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Активен конкурс: Всичко, което премълчахме остават 30 дни за участие
Участвай

Коментари

Коментари

  • Ако някой се опитва да спечели насила нечие благоволение, той със сигурност не го заслужава. Рано или късно ще си навлече неприятности и хората ще се обединят срещу него. Поучителна е приказката ти, Вилдан! Радвам се, че те познавам.
  • Да, мила ми Вилдан,сега те разбрах ОЩЕ ПО-ДОБРЕ!! Прегръщам те-СИЛНА СИ...,във всякакъв смисъл!! Подкрепям те, макар и отдалеко!
  • Браво! Магична си и на този фронт!
  • Браво
  • Браво Феичке! Актуално!

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Как намразих мравките

batchvarov

Три работи винаги са ме ужасявали в живота - топлата бира, недопечената пържола и резултатите на нац...

Дантелата на дявола

slaveja123

ДАНТЕЛАТА НА ДЯВОЛА – Цвето, Цвето, тук ли си? Накъсаният мъжки шепот разсече тишината на две. Полов...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...