Исках да узная
Ще ти липсвам ли, ако сега си тръгна
просто тъй, без думи за сбогуване...
Без сълзи и лигави капризи,
които си говорят всички влюбени?
Ще ме потърсиш ли, ако след мен следата
с усмивка залича, за да не тръгнеш?
И се изгубя в пясъчния вятър,
покрита като мидена черупка.
Ще ме запазиш ли дълбоко във съня си,
раздираща покоя във гърдите.
Или ще ме захвърлиш в някой ъгъл,
обесена на паяк във косите.
Ще ме забравиш ли, тъй както се забравя
болката, когато се родиме!
Сълзи ли виждам? О, недей! За Бога!
Бъзикам се! Оставам! Прегърни ме!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
А иначе стиха ти дори ме натъжи,защото ме докосна, и то много!! Поздрав и прегръдка,Ани!
