28.08.2008 г., 9:31

По перваза на жадуваното щастие

1.1K 0 28

По перваза на жадуваното щастие

стича се илюзия дъждовна...

Пак отваря непрочетените страници

вятърът бездомен. Лист се рони...

 

Сякаш в друго измерение - въпросите

крият отговорите резливи.

Зъби стиснала докрай, надежда моли се...

И за кой ли път ме прави жива.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина! Невероятно съвпадение на настроения и мисли, душите ни сигурно са се срещали неведнъж в друго измерение
  • Нека тази надежда никога да не те оставя!
    Феичке!
  • И за кой ли път откривам себе си в твой стих!
    Феичка!!
  • Идвам винаги...незабележимо,на пръсти!
    Сега не се стърпях!
    Прекрасно!
  • Благодаря ви, приятели!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...