Обрулено листо се рони,
понесло неизбежни бури...
Аз знам - ще се превърне в спомен
градът ми - ведър и лазурен.
Но птица съм благословена -
закриля ме попътен вятър...
Мой дом е цялата вселена
и слънцето ми е приятел.
© Вилдан Сефер Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
maistora
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
Поздрав !