На А.
В горещо безсъзнание
измислените ми устни
те търсят, без мое знание,
и искат в мен да те допуснат.
И мокрите ми пръсти,
ровещи за изкушения,
през дрехите ми пъстри,
те водят като видение.
И потъва в мене
докосване измислено
от ръце отдалечени,
но в мислите изписани.
Поведена в безкрая,
все по-бързо се отвеждам,
без да говоря, мисля или зная,
препускам към оазисни надежди.
Задъхана в илюзия пулсираща,
премрежват се очите в бързината.
Усещам го, идва раздиращо -
и миг, докосване, и дъх, и отпечатък.
Тресе света ми и избухва,
пулсира, пари и крещи,
и после свито в мене рухва,
и казва "Отвори очи!".
Отварям ги. Задъхана в безкрая,
на фокус ми е само твоето лице.
Обещах си да си просто средство на оргазми да си поиграя,
но в този миг разбрах, че ще си повече за мен.
02.09.2008г.
гр. Пловдив
измислените ми устни
те търсят, без мое знание,
и искат в мен да те допуснат.
И мокрите ми пръсти,
ровещи за изкушения,
през дрехите ми пъстри,
те водят като видение.
И потъва в мене
докосване измислено
от ръце отдалечени,
но в мислите изписани.
Поведена в безкрая,
все по-бързо се отвеждам,
без да говоря, мисля или зная,
препускам към оазисни надежди.
Задъхана в илюзия пулсираща,
премрежват се очите в бързината.
Усещам го, идва раздиращо -
и миг, докосване, и дъх, и отпечатък.
Тресе света ми и избухва,
пулсира, пари и крещи,
и после свито в мене рухва,
и казва "Отвори очи!".
Отварям ги. Задъхана в безкрая,
на фокус ми е само твоето лице.
Обещах си да си просто средство на оргазми да си поиграя,
но в този миг разбрах, че ще си повече за мен.
02.09.2008г.
гр. Пловдив
© Събина Брайчева Всички права запазени
