времето дъх притаило
недостижимо
далеч си
а понякога
толкова близо
че мога
с ръка да те докосна
пулса ти
без допир да усетя
и чуя
как нежно ми шептиш
не
не шептиш
безмълвно пееш
и вътре в мен
звучи
трепти и гали
очи притварям
и политам
там
далеч
в светлото песенно
слънчево меко
уханно и топло
там
дето времето
дъх притаило
е спряло
в миг бленуван
миг безкраен
като тихото
в очите ми
http://www.youtube.com/watch?v=slcxn83-_Tc&feature=related
(Ástor Piazzolla, Soledad)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ласка Александрова Всички права запазени
