Боса по жарава

Поезия » Философска

1.3K 0 29

Прехвърчат парещи искри,

пристъпвам боса по жарава...

Играя танца до зори

и искам всичко да забравя...

Душата ми е празен храм.

Кога ли болката ще мине?

Най-страшно е да бъдеш сам

с присъдата да си невинен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

mariniki (Магдалена Костадинова)

боса по жарава...нестинарски танц...
жарта потушава болката...
с обич, мила Вилдан.

2008-09-08T09:04:07+03:00
Индиана (Криси)

Най-страшно е да бъдеш сам

с присъдата да си невинен...

Ех, Феичка, как ми бъркаш в душата...Прегръщам те с обич!

2008-09-08T00:02:17+03:00
icohim (Христо Стоянов)

Поезия от душата! Наситено с емоции, силни сами по себе си! Поздрав!

2008-09-06T23:57:11+03:00
idi (Ин Вел)

Прекрасен стих!И аз се чувствам като върху жарава!Поздравления!

2008-09-06T22:58:58+03:00
Ена (Елена Гоцева)

Вилдан... ех, Вилдан!!!
Много е тежък този стих... като съдбата...
Нестинарски...
Прекрасна си!!!
Благословена си!!!
Прегръдка!!!

2008-09-06T21:30:15+03:00