Оставете ме на мира!
Напоследък много съм търсена и ухажвана - все някой нещо ми предлага или ме кани някъде... В началото се ласкаех от толкова внимание, но вече взе да ми писва. Както си вървя спокойно, ми препречват пътя разни дистрибутори, рекламни, застрахователни и прочее агенти (дали пък нямам вид на балък?) и ми тикат в ръцете всевъзможни оферти. Ами нескончаемите реклами в средствата за масова комуникация? До гуша са ми дошли! Оставете ме на мира, бе хора!
Една вечер на вратата ми звънят двама господа и заявяват, че специално са дошли да ми посочат „верния път". Веднага схванах кои са и побързах да им кажа, че съм мюсюлманка и няма смисъл... „Още по-добре!" - зарадваха се те и почнаха да ми цитират Корана. Разбрах - умирване има, отърване няма и смутолевих, че очаквам гости. Господ да ми прости лъжата! Е, това вече е прекалено - и вкъщи не те оставят на спокойствие! Не издържам повече!
Един ден, решена да не се поддавам на провокации, вървях бодро и решително отблъсквах всякакви досадни навлеци. Благополучно се прибрах и веднага заковах пощенската си кутия. За какво ми е - и без това получавам само сметки и рекламни листовки. След това врътнах двойно ключа и с апломб изключих радиото и телевизора. Истинско блаженство! Най-после да остана насаме със себе си и да навляза дълбоко в дебрите на моята душа... Възторжено се метнах върху леглото и... счупих матрака. Какъв малшанс - в това безпаричие трябва да купувам нов. Ще пусна радиото - там се въртеше реклама за някакъв интелигентен матрак...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вилдан Сефер Всички права запазени
Друг път да знаеш... 
