ПРИТЧА ЗА ДЪГА
Не мога без теб –
изплакала реката
и плиснала сълзи
навътре в гората.
Не мога със теб –
изстенала земята
и хвърлила камък
дълбоко във водата.
Това е съдба –
изръмжал водопадът
и хвърлил надолу
със сила реката.
А тя заискряла,
разбила скалата.
И някъде там
изгряла дъгата.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
maistora
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Patrizzia
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
И не ми отговаряй 
