След дъжда...
Ухае на цветя дъгата
върху чéлото на слънцето.
Не я е грижа ни гравитация,
нито стон от отвъдното...
Вперила е сетива към просторите -
пълни душата ми с благост...
Разкъсала с луд копнеж оковите -
носи ми свежест и радост.
© Павлина Петрова Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
Пламена_Кръстева
Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
mspasov29
Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е дала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Емрих
Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
