17.09.2008 г., 1:03

Жена

865 0 4

                ЖЕНА

 



Има ме. В зората бликнала

аз обещавам светъл ден.

Има ме във всеки първи детски писък.

Има ме във всеки нов Икар.

Има ме във аромата топъл, хлебен.

Има ме във първия буквар.

В странна смесица от стих и проза,

сбрала в себе си и праведност, и грях.

Има ме във мъжкото спокойствие –

винаги обграждаща с любов.

В първа радост, в първи свян и сълзи.

Има ме. Кажи, не съм ли истинска!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...