Има ме. В зората бликнала
аз обещавам светъл ден.
Има ме във всеки първи детски писък.
Има ме във всеки нов Икар.
Има ме във аромата топъл, хлебен.
Има ме във първия буквар.
В странна смесица от стих и проза,
сбрала в себе си и праведност, и грях.
Има ме във мъжкото спокойствие –
винаги обграждаща с любов.
В първа радост, в първи свян и сълзи.
Има ме. Кажи, не съм ли истинска!
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
