Писмо до Бога
Неудачен създател си, Боже.
И небрежно творил си по Своята воля.
Уж създал Си ме чиста и свята,
а допускаш да плюят в душата ми.
Уж ме искаш нежна, красива,
а браздиш по лицето ми грижа след грижа.
Път да давам решил Си, когато ми липсва.
А на всичко отгоре да бъде и истински.
Аз – Начало, аз – Край на Земята.
А душата ми мълком никне из пясъка.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Patrizzia
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Patrizzia
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
