18.09.2008 г., 1:02

Писмо до Бога

853 0 11

Писмо до Бога

 

Неудачен създател си, Боже.

И небрежно творил си по Своята воля.

Уж създал Си ме чиста и свята,

а допускаш да плюят в душата ми.

Уж ме искаш нежна, красива,

а браздиш по лицето ми грижа след грижа.

Път да давам решил Си, когато ми липсва.

А на всичко отгоре да бъде и истински.

Аз – Начало, аз – Край на Земята.

А душата ми мълком никне из пясъка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей, Лили! Радвам се, че си посетила точно това ми стихче! Хубав ден ти желая!
  • Неудачен създател си, Боже. само това не ми харесва,звучи грубо иначе от мене 6+
  • Много ми хареса!
    Поздрав!
  • ние сме си виновни за плюенето....
    от нас зависи!!!
    поздрави вълчи!
  • Хубав стих,Весела!Някой беше казал,че ние сме каменни блокове,от които Той извайва човека и ударите на длетото му ни причиняват болка,но така ставаме по-съвършени.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...