Ревнувам вятъра, в косите ти притихнал...

Поезия » Любовна

3.5K 1 64

Ревнувам вятъра, в косите ти притихнал

и слънцето, ухажващо плътта ти...

Света намразих, че не ме е питал

преди да се опие с хубостта ти...

Листата свежи искрено ревнувам,

на сърцето твое формата приели...

Проклех Живота, Младостта я псувам,

че първи на лика ти са се спрели!...

Съня ревнувам!... Всичко му разказваш,

в разговор интимен нощно време...

Ревнувам като плачеш и се радваш...

Ревнувам те... И от самия мене...

На Смъртта ще избода очите,

ревнувам те от ласката й хладна!...

Дарявам си остатъка от дните!

Да уталожи с мен страстта си жадна...

Коментари

rum4i (Румяна )

Хубаво......Поезия! Истинска е.
laramaylin (Нина Чилиянска)

Какво повече да кажа....Коментарите преди мен са красноречиви.Аплодирам те от все сърце!
vedrina (Марина Стоянова)

!!!Ревност - казана по особено красив и вълнуващ начин!!!
Мъжката ревност е разновидност на чувството за собственост, има нещо особено магнетично в един влюбен мъж!!!
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

още колко поздрави има за тебе които ще ти харесат....!!!

просто трябва да се позачетеш при мене по дълго време...

бъди здрава, Еми....!

благодаря!
Ладида (Ема Венева)

Не само защото е специален поздрав за мен, но и защото действително, действително ми харесва! Много благодарности, Два Вълка!