21.09.2008 г., 11:13

Ревнувам вятъра, в косите ти притихнал...

3.4K 1 64

 

 

 

        Ревнувам вятъра, в косите ти притихнал...

 

 

 

 

Ревнувам вятъра, в косите ти притихнал

и слънцето, ухажващо плътта ти...

Света намразих, че не ме е питал

преди да се опие с хубостта ти...

 

 

Листата свежи искрено ревнувам,

на сърцето твое формата приели...

Проклех Живота, Младостта я псувам,

че първи на лика ти са се спрели!...

 

 

Съня ревнувам!... Всичко му разказваш,

в разговор интимен нощно време...

Ревнувам като плачеш и се радваш...

Ревнувам те... И от самия мене...

 

 

На Смъртта ще избода очите,

ревнувам те от ласката й хладна!...

Дарявам си остатъка от дните!

Да уталожи с мен страстта си жадна...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво......Поезия! Истинска е.
  • Какво повече да кажа....Коментарите преди мен са красноречиви.Аплодирам те от все сърце!
  • !!!Ревност - казана по особено красив и вълнуващ начин!!!
    Мъжката ревност е разновидност на чувството за собственост, има нещо особено магнетично в един влюбен мъж!!!
  • още колко поздрави има за тебе които ще ти харесат....!!!

    просто трябва да се позачетеш при мене по дълго време...

    бъди здрава, Еми....!

    благодаря!

  • Не само защото е специален поздрав за мен, но и защото действително, действително ми харесва! Много благодарности, Два Вълка!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....