21.09.2008 г., 11:13

Ревнувам вятъра, в косите ти притихнал...

3.4K 1 64

 

 

 

        Ревнувам вятъра, в косите ти притихнал...

 

 

 

 

Ревнувам вятъра, в косите ти притихнал

и слънцето, ухажващо плътта ти...

Света намразих, че не ме е питал

преди да се опие с хубостта ти...

 

 

Листата свежи искрено ревнувам,

на сърцето твое формата приели...

Проклех Живота, Младостта я псувам,

че първи на лика ти са се спрели!...

 

 

Съня ревнувам!... Всичко му разказваш,

в разговор интимен нощно време...

Ревнувам като плачеш и се радваш...

Ревнувам те... И от самия мене...

 

 

На Смъртта ще избода очите,

ревнувам те от ласката й хладна!...

Дарявам си остатъка от дните!

Да уталожи с мен страстта си жадна...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво......Поезия! Истинска е.
  • Какво повече да кажа....Коментарите преди мен са красноречиви.Аплодирам те от все сърце!
  • !!!Ревност - казана по особено красив и вълнуващ начин!!!
    Мъжката ревност е разновидност на чувството за собственост, има нещо особено магнетично в един влюбен мъж!!!
  • още колко поздрави има за тебе които ще ти харесат....!!!

    просто трябва да се позачетеш при мене по дълго време...

    бъди здрава, Еми....!

    благодаря!

  • Не само защото е специален поздрав за мен, но и защото действително, действително ми харесва! Много благодарности, Два Вълка!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...