25.09.2008 г., 20:48

Рулетка

1K 0 19
В живота
плачех,
мъчих се,
ревнувах...
Сама решавах
уравнения житейски.
Пристъпвах плахо,
не вярвах
в сказания библейски.
Сама се учих да живея
от грешките
и от съдбата.
Веднъж печелех,
три пъти загубвах.
На живота, казват,
такава му била играта.
Рулетка черна.
Завърташ и... разбираш,
загубил си отново.
Навярно
лоша е била ръката.
Угасват светлините,
казиното затворило е вече,
миражът за печалба лесна,
изгубил се е...
някъде далече.

© Валка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...