26.09.2008 г., 8:11

Изповед

1.7K 0 46

Надеждите са много...

Вярата - една.

Душата ми се моли

в свята тишина.

 

Пътеките са много...

Пътят ми - един.

Минавам пак през огън,

мраз, вихрушки, дим...

 

Посоките са много...

Вярната - една.

Духът - компас ме води

с чудна светлина.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Активен конкурс: Какво остава след нас остават 14 дни за участие
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Не продават любов

mspasov29

Не продават любов. Вече питах. Обикалях безброй магазини. Аз менюто им цяло изчитах – само сирене, х...

Диагноза

daizy-crazy

Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

На моя син

Пламена_Кръстева

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...