26.09.2008 г., 8:11

Изповед

1.6K 0 46

Надеждите са много...

Вярата - една.

Душата ми се моли

в свята тишина.

 

Пътеките са много...

Пътят ми - един.

Минавам пак през огън,

мраз, вихрушки, дим...

 

Посоките са много...

Вярната - една.

Духът - компас ме води

с чудна светлина.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Активен конкурс: Сянката на чуждите очаквания остават 13 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Още един ангел заплака

Синьо.цвете

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...