Пирин
Пирин
Пътеката се губи сред скалите,
а после свива в гъстия лещак,
дочувам радостния жужел на пчелите
и влюбения славей пее пак.
Вървя сред борове вековни,
що шепнат за хайдути и за бран,
за люде всеотдайни и бунтовни,
де бранели народа от тиран.
Излизам на поляна, сред която
ромоли ручей ледено студен.
Поспирам да погледам езерата
разстлани в ниското под мен.
Величествени се издигат върховете
подпрели небесата с рамене
где еделвайс – туй чудно, нежно цвете
по острите им зъбери расте.
Дълбоко вдишвам аромата,
на боровете свежия упой
и сякаш диаманти по земята
росата е разхвърлила безброй.
Притихнал сред вълшебната омая,
като че ли с природата се слял –
за мен това е на земята Рая,
живота аз за него бих си дал.
Георги Гълъбов
Пътеката се губи сред скалите,
а после свива в гъстия лещак,
дочувам радостния жужел на пчелите
и влюбения славей пее пак.
Вървя сред борове вековни,
що шепнат за хайдути и за бран,
за люде всеотдайни и бунтовни,
де бранели народа от тиран.
Излизам на поляна, сред която
ромоли ручей ледено студен.
Поспирам да погледам езерата
разстлани в ниското под мен.
Величествени се издигат върховете
подпрели небесата с рамене
где еделвайс – туй чудно, нежно цвете
по острите им зъбери расте.
Дълбоко вдишвам аромата,
на боровете свежия упой
и сякаш диаманти по земята
росата е разхвърлила безброй.
Притихнал сред вълшебната омая,
като че ли с природата се слял –
за мен това е на земята Рая,
живота аз за него бих си дал.
Георги Гълъбов
© Георги Гълъбов Всички права запазени
