gerrda (Геновева Христова)
27.09.2008 г., 15:33

дълбини

1K 0 12



за дълго ли
се спрях на хоризонта ти
или съм само
скъсана тъга
като билет за цирк
недоизгледан
като кутия
счупени слънца

обядвах щастие
несбъднато
покълнало в забравата
на нежността
на пагубното ти сега
което е до смърт
изчезващо
самотно в изгрева ми
и в съня

дълбоко ли е
питай сетивата си
недонастроена
аз няма да съм същата
когато
композираш
самота




© Геновева Христова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 6.5K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 10.8K 5.0

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.7K 5.0

Още един ангел заплака

Синьо.цвете

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...

Поезия 4.7K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 5.5K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7.7K 5.0