27.09.2008 г., 21:35

След теб

980 0 10
След теб. Депресии и отчаяния.
Живях, за да оплаквам края
на сбор от несбъднати желания - 
единственото, което с теб съм преживяла.

Живях. Но вече се събудих.
Живея за себе си сега,
за да подлудявам други,
както ти мене превърна в догаряща искра.

Живея, но понякога за кратко,
щом срещна някой с твойто име,
в корема ми се свива и страшно, и сладко - 
усещане, че още искам да те имам.

27.09.2008 г.
гр. Пловдив


На Тодор, надявам се последното за него.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Още един ангел заплака

Синьо.цвете

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...