27.09.2008 г., 21:35

След теб

881 0 10
След теб. Депресии и отчаяния.
Живях, за да оплаквам края
на сбор от несбъднати желания - 
единственото, което с теб съм преживяла.

Живях. Но вече се събудих.
Живея за себе си сега,
за да подлудявам други,
както ти мене превърна в догаряща искра.

Живея, но понякога за кратко,
щом срещна някой с твойто име,
в корема ми се свива и страшно, и сладко - 
усещане, че още искам да те имам.

27.09.2008 г.
гр. Пловдив


На Тодор, надявам се последното за него.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...