28.09.2008 г., 0:22

Внезапно присъствие

1.1K 0 29


Внезапно присъствие

(посветено)

 

 

Толкова ми е нежно.

И топло.

Толкова ми е хубаво

с теб,

че искам

с думички най-прости

да облека

твоето

внезапно присъствие.

 


Толкова ми е светло.

Уютно ми е.

Така ми е ласкаво

и безвъпросно.

Че искам

за теб

да създам

най-поетичния си

шедьовър.

 


Приласкавам те –

нежно и чувствено.

Подарявам ти

мойта постеля,

моето утро, моите нощи.

Обричам на теб

вълшебието

на моето

внезапно присъствие.

 


27.09.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...