Внезапно присъствие
(посветено)
Толкова ми е нежно.
И топло.
Толкова ми е хубаво
с теб,
че искам
с думички най-прости
да облека
твоето
внезапно присъствие.
Толкова ми е светло.
Уютно ми е.
Така ми е ласкаво
и безвъпросно.
Че искам
за теб
да създам
най-поетичния си
шедьовър.
Приласкавам те –
нежно и чувствено.
Подарявам ти
мойта постеля,
моето утро, моите нощи.
Обричам на теб
вълшебието
на моето
внезапно присъствие.
27.09.2008
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
