Внезапно присъствие
(посветено)
Толкова ми е нежно.
И топло.
Толкова ми е хубаво
с теб,
че искам
с думички най-прости
да облека
твоето
внезапно присъствие.
Толкова ми е светло.
Уютно ми е.
Така ми е ласкаво
и безвъпросно.
Че искам
за теб
да създам
най-поетичния си
шедьовър.
Приласкавам те –
нежно и чувствено.
Подарявам ти
мойта постеля,
моето утро, моите нощи.
Обричам на теб
вълшебието
на моето
внезапно присъствие.
27.09.2008
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
